Кисело мляко ли е Данон?

Иска ли питане? Най-големия производител, "лидерът" на българския пазар, с 38% пазарен дял, световноизвестната френска фирма "Данон" твърди, че произвежда кисело мляко!
И то не какво да е кисело мляко, ами българско. И за да е пак над всички - баш целебно! Имаш нередовен стомах - няма проблем - яж редовно Данон Активия и ще си дрискаш на воля. Нещеш да се разболяваш от разни настинки и грип (пилешки, свински и др.) - пак няма проблем - пий Данон Дан Актив и няма да ти се налага да се ваксинираш, нито пък да се тъпчеш с антибиотици.
Порядъчно сладникаво и напудрено с разни екзотични аромати от есенции и бои, с лъскави опаковки, Данон се произвежда по най-модерна технология. По думите на предишния шеф на Данон у нас Емил Гочев българите не могат да открият стария вкус на киселото мляко, заради новите хигиенни изисквания - "Ние сме много внимателни към качеството. Това означава перфектна хигиена - от кравите до продукта в супермаркета".
Брей! Кой да ти каже, че Данон сами си отглеждат говедата, къпят ги, дезинфекцират ги, доят кравите и си доставят млякото сами до поточната линия. Как пък съм пропуснал да видя една поне данонска крава по телевизията! Или може би краварниците на Данон са строго охранявани секретни обекти в екологично чисти райони. Възможно е.
Ами да - на тази модерна основа прословутото кисело мляко на нашите баби и прабаби е отживелица. Откъде ще знят те, неуките селянки, че мляко не се произвежда по техния начин. Сиреч вековната традиция - сутрин доиш, вечер доиш, смесваш ги, цедиш го през марля, подгряваш и квасиш от вчерашното или онзиденшното, а само след 3-5 часа вадиш една "безформена" бяло-жълтеникава маса с "цвик", която дори с нож може да я разрежеш и да я преместиш с ръка. Цъ! Примитивно, нехигиенично и извън "стандартите"!
Млякото за да е кисело, българско, здравословно и истинско - трябва да е "Данон".
Пък и тези стандарти по БДС нали държавата ги е дала на Данон. Не ги дава на бабите ни я. Тъй че - правете си сметката! Или избирате Данон, или ментето на баба ви! Сами си решавате.
Между другото, дори наименованието Млякото "На баба" е притежание на Данон. Така че място за илюзии тук няма!
Сега да видим Данон на световната сцена:
"Данон" изтегля опасни кисели млека от Румъния. Причината е риск от зараза с диоксин заради една от съставките в тях - гума гуар.
Защо ли никак не ме учудва съсържанието на подобен продукт в млякото на Данон, Горките ни баби, колко са назад в техологията!
"Данон" да спре с недоказаните твърдения за "Активия". Федералната Комисия за търговия в САЩ и прокурите от 39 щата (!) заставиха Данон да се отрече от лъжливата си рекламна кампания за целебните свойства на продуктите си и я осъдина да плати 21 милиона долара!
"Активни потребители" в България пък изобщо не включва Данон в годишните си сравнителни тестове на Български кисели млека. Защо ли? Ами много просто - те не съдържат изобщо бактериите на киселото мляко Lactobacillus bulgaricus - която прави от млякото естествен пробиотик и Streptococcus thermophilus - единствената безвредна стрептококова бактерия
Крайно време е да решим - "Данон" кисело мляко ли е или не? И заслужава ли да притежава БДС стандарт за кисело мляко?
За мен лично няма две мнения. Българско кисело мляко е само и единствено произведеното от нашите (собствени) баби на село! Не от данонските.
Последните да го духат! По френски.

Автор: Boyan

.:.

18.10.2010

18 октомври - Празник на художниците!
Както си му е редът в България - организацията е на много високо ниво:
Гласност - няма. Изложби - няма. Пленери некви - нъц. СБХ мълчи, дали още съществува е спорно. Приемам че и тях ги няма. Инициативи по почина "направи си сам" - аха - студентчета от НХА спретват дългосрочен арт-проект "Творческа енергия". Защо дългосрочен и колко енергия ще похабят - не знам. Ама от писулките в "Културни новини"
мирише на еФтина пропаганда, ползваща празника като рупор. Тъй де - имат си цел и тя гласи:"...позиция ЗА изграждане и провеждане на Национално отговорна стратегия и политика в полза на българското висше образование, в т.ч. Образованието по изкуствата"
Голям праз! "Национално отговорна стратегия и политика"... горките студенти - някой им е разредил терпентина с водка!
Все пак - мило. Други мероприятия няма. И няма да има. Че как да има?! В българия не е редно да се празнува културата. Няма такава традиция! Традиция е да се празнуват рождените дни на политическите партии, на ББ, на светски паркетни особи, на мутри, мутреси и избори... Те ония човечета, дето правят т.нар. "изкуство" си знаят това - за тях остава единствено и само примера на студентчетата от НХА. Е, по малко по-реалистичен начин - дългосрочна сбирка в опушена механа на домашна сливова и кисели краставички.
Като партизани в землянка, чакащи пролетта отново да разцъфне.
Дали ще бъдат живи дотогава че да се порадват и те като господата политици е спорен въпрос...

автор: Boyan

ЪпсурТ - Мрън-Мрън

.:.

Идиотска тема

Аз не знам случвало ли ви се е да ви повлече из руслото на дивотията – май като почне рано-рано и така кара целия ден. Де да видим. Само че това, дето се случи е адски идиотско, а и аз спомогнах в не малка степен за тази неортодоксална свинщина.
Значи, сутринта, към десет влизам във входа дето ни е кантората. Тук от 18 апартамента 12 са дадени под наем на фирми. Ужким горе-долу се познаваме, ама само на “здрасти-здрасти”, даже не знам и с какво се занимават. То сега имената не са като едно време, в зората на демокрацията. Например фирма “Хайдук Велко” – веднага ти ставаше ясно с какво се занимава, нали тъй? Та влизам аз във входа и гледам някакво маце с небрежарско костюмче, прическа, грим и т.н. ръга нещо с пръст в дупките на една пощенска кутия. Явно е някаква офисна птица дето си е затрила ключа за пощата. Кимвам и за добър ден и продължавам към асансьора, но чувам, тамън да се скрия вече, “Извиииняаавайтееее....!”. Обръщам се да видя за какво ме вика мацката, тя: “Аз съм Миленааа, от ТМО/?/ ООД, дето сме над вас...” Пак климам умно и се чудя какво става. “Бихте ли погледнали, моля ви се, ако можете да ми помогнете...” Какво да помагам не разбрах, но се върнах, хубаво маце. Като отивам до нея щях да падна от шока на такава дивотия. “Моля ви се, от петнайсет минути се мъча....” Мацката си заклещила пръста в дупката на кутията и ни напред, ни назад!
Да се кикотиш не върви, ама едвам се сдържам. Щях да я питам няма ли ключ да се опитаме да и избутаме пръста от другата страна, но се сетих, че въпросът е безсмислен – ако има защо ще бучка с пръст? А пръстът и даже взел да се подува, пълна кретения. Опитах нещо да го дръпна, не става, квичи. Брех, мама му стара! Тя ме гледа едно такова хем тъпо, щото то голям акъл се иска да си заклещиш пръста в някаква идиотска кутия във входа, хем умилително, хем я е страх да не влезе някой от нейните колеги или, не дай си Боже, шефа. Викам и: “Я, се дръпни малко!” и фраснах кутията. Откърших ключалката, обаче Миленка такъв вой нададе, че ми изправи косите! Аха, да баялдиса, само да не съм и счупил пръста с вратичката заедно! Как да е, измънках вратичката от пантите и подбрах момата към нашия офис, тя с вратичката на пръста. В офиса направихме консилиум с нашите мадами как да я оправяме сега, в нейния офис нямало никой. Да я пратим в “Пирогов” – тъпо, как ще и помогнат, пък и с това дърво на пръста из таксетата и улиците..... Тамън тема за “Нощен труд”. Една от нашите нещо маза по пръста и сапун – не става, от мокрото дървото се подува и още повече притиска. Накрая викам: “Чакай малко!” и сгепцах от кухнята един голям нож. “Ама, моля ви се, защо е този нож?”. Казвам, няма проблем, кръцваме ти пръстчето, после в “Пирогов” ще ти го зашия, не си ли чувала, че вече правят такива операции, ето, ще сложим пръста в лед от хладилника, няма проблеми. Тя като писна, не ти е работа! Едвам я успокоихме, наместих ножа на дървото отгоре, чукнах го с дъното на едно яко шише и дървото се сцепи до дупката. Ура! Извадихме и пръста, голяма работа свършихме.
Но за всеки случай тръгна за “Пирогов” за снимка, че още ме съмнява дали не и счупих пръста като фраснах кутията. Е, какво пък, ще си бърка в носа с показалеца на другата ръка.

Автор: Богдан Андреев - Mobster

.:.

Втелясване

Човек като почне да се втелява, та край няма. И кой крив за това, моля ви се? Аз се имам за що годе разумен и оправен човек, но още се чудя как ми се случи една дивотийка, не, не нещо голямо, ами ей така, битовизъм.
Преди повече от месец си купих едни летни гащи. Нарочно казвам “гащи”, щото “панталон” си е нещо по-така, нали знаете. Той си иска и чепици като хората, и ризка, а не тениска, пък и знаете ли, че даже партизанското име на Станко Тодоров било “Панталона” ? Но пък гащите ми са си много хубави – хубав плат, джобчета, широчки и ежедневни във всеки един смисъл на думата.
Какво съм мерил, като съм ги купувал, какво съм гледал не знам, но като ги разопаковах повторно в къщи се вкиснах. Оказа се, че нямат джобове отстрани. А аз просто не мога да ходя по улицата, ако не съм си пъхнал поне едната ръка в джоб отсрани. Ходя с новите гащи и сякаш са ми поникнали още едни ръце, дето не знам какво да ги правя. Имат джобове ниско, към коленете – не става, не можеш се сгърбути, за да ходиш с ръце в тях. Имат и отзад – хептен не стават. Разходих ги два-три пъти, пък пак подкарах със старите гащи.
Един ден все пак отново ги обух. По навик, веднага бъркам за джобове. Я! То имало, бе! Вярно, малко височко и едни прави такива, но все пак бива. “Маах гащи” час-два, прибрах се, като ги събух кво да видя – обул съм ги наопаки , с гъза напред и така съм си обикалял навсякъде. Бил съм си наврял ръцете в джобовете, които са на гъза. Ама кой да те загледа, хеле да ти каже. То сега като гледаш малките с какви гащи ходят, да се чудиш какво са обули – конски чул, торба от дющек или плащ-палатка-наметало.
Поядосах се. Почнах най-внимателно да изучавам гащения феномен. И гледам, отвътре, отстрани висят хастари. Че за какво са? Пипах, рових… Мамка му, то си имало чудесни джобове отстрани, даже с ципове, но били зашити! Ама че ингилък! И хем ми е кеф, че ги открих, хем нещо ме скубе, що за абдал трябва да съм един месец да не си намеря джобовете на гащите?

Автор: Богдан Андреев - Mobster

Вече си умрял, дай 5 лева!

Попадна ми един тест. Ми тест като тест, нищо и никакъв - за проверка на IQ. Все ме преследва тоя тест където и да съм в нета. Имам чувството че постоянно е вързан за моя IP и не мога да се откъсна. Никога не съм искал да знам колко ми сече пипето. Щом умея да се радвам на факта, че днес имам бира в хладилника - това ми стига.
Та кво толкова, престраших се най-сетне да го реша. Речено - сторено, издебнах го да се появи в браузъра и се зачетох.
"IQ Истинни тестове", "100% професионални тести", "Обърнете се на нас", "...Цениме си всички коментари." "Дай линк на уеб", "Помести пропагационен линк на видително място"...
Викам си - тия създателите ще да са много умни, може би това неграмотно представяне е част от теста.
Цъкам на "Направи тест". Очаквах поне да мине 9 волта по стола ми за изследване на интелигентна реакция. Нищо. Не болеше.
Сравнение на квадратчета, сферички, триъгълничета, така нататъка постепенно към аналитично мислене. То пък едно мислене - средно 15-20 секудни, даже ми се доспа и ме обзе досада.
Усещането за леснотия е странно. Аха, стигам докрая и с въздишка очаквам да видя колко съм тъп. Опа нов тест за интелигентност! Дай 5 лева и ще ти кажа! Ако не дадеш - няма да научиш! Прати SMS!
Ха сега!
Ашколсун бе, аферим!
И да пращам и да препращам - няма да получа никакъв отговор. Чиста проба пирамида!
http://bg.iq-test.eu/iq-test/

Още една простотия циркулира напоследък в мрежата - "Кога ще умреш"
Да беше някакъв майтап - разбирам, ама не. Обикновено преди да получите "присъдата си" трябва да въведете куп подробности относно начина си на живот, годините, спазване на диети, наследствени заболявания, дали сте пушачи и бла бла...
Накрая ти изкача стряскащото "Времето ви изтече!" Или в по-мекия му вариант - часовник с обратно броене.
"Смъртоносни калкулатори" може да намериш дори в детски сайтове във вид на add-ons от Google
И разбира се, накрая финалът е същият - "Дай 5 лева!" независимо от понякога куриозния резултат, че смъртта ти е "настъпила" преди 2 седмици.
Аман от тарикати!

автор: Boyan

Африканският рай на Ицо

"От всеки цървул трандафор не става!"

Лепят му се късметите на туй момче, спор няма. След като спечели всичко, което можеше да се спечели с левачка и кожено кълбо, реши да научи и другите как да печелят. 

Прословутите му лафове станаха световно известни. И явно работят. В негова полза разбира се. Новият шеф на пресслужбата на южноафриканския Мамелъди Съндаунс, където Ицо е треньор идва като дар божи със звучното си име Путко Мафани. Модерният ни ляв вече няма нужда да псува, достатъчно е само да му каже името.

"Познавам го. Люта пиперка, като мене е!"

Дали Ицо научи африканците или те сами се научиха няма значение. Важното е, че раят му е пълен. И отбора му върви и псуването... като по вода. 

Ето и малко коментари от Нетинфо:

"Човека и да не се казва така,Стоичков пак тъй ще му вика!"

"Е, баце, няма да е достатъчно само името му. Ще трябва да добави: "... за к*ра".

"Путк(акв)о напрежение ще работи с господин Стоичков не ми се мисли..."

"Малиииии,със сигурност Ицата се е сравнил с тревата като е чул името му...."

"Той Ицо, че ще се забавлява от сърце е ясно, но я си представете, че ще трябва да го запознае с дъщерите си или жена си. И как ще му каже:  Ей, г-н Путко ела тука..."

"...и наградата за комик на 2010 година е...ХРИСТО СТОИЧКОООВ (бурни аплодисменти и ръкоплещения)!"

"Айн-цу-цвайн-цу-дрън!"

"Пишката ти лелина"

А дали новият шеф знае за какво мезе го вземат - абе важното е :

"Самтаймс люн, самтаймс уин..."

Автор: Boyan

Тавана на банята

Правя тавана на банята и го мотая вече сума ти време. Та се бех зарекъл, че вече нема лабаво, тая седмица го свършвам. А тя ква стана, другарко? Вии май мъ ибиети! А уж грамуфон щяйме да слушами... Е те такава неква стана таз седмица с тоя таван!
Понеделник Димитровден. Аз именяк. Нагласих се..., класика.
Вторник на зъболекар след работа. И вторника оттече. Макар, че в случая зъболекаря е само извинение.....
Сряда. Ся пъ Владо рожден ден имал. Уж щех да внимавам, яваш, яваш да го давам. Грънци. Аре и срядата пропадна.
Четвъртък сутринта отново се нося кат ударен самолет към работата. И в тоя момент се сещам, че на новата колежка Кики, още в понеделник и обещах, че ще дойда на разпивката в четвъртък, която спретваше по случай окончателното и назначавне. Лелееее, таа мъка моя, нема ли край бе дееба? Ама кво да се прай. Нали сме мъже, ще търпим. Пък и обещал съм на децата. Вечерта обаче къцам лекичко биричка, даже не пуша. Колегите ме гледат стреснато. Ти да не си отказал цигарите бе? Ааа, не бе, не съм, ма са такова, нещо не ми се пушиии... дрън, дрън. Да са ебъ у артиста.
С колежката Снежка сме дружки отдавна, ама ся и както от две години живея у Надежда, сме и съседи по блокове. Бехме се уговорили, а то и да не се уговаряхме, по подразбиране от служебни разпивки си тръгвахме заедно. Само че, в тая четвъртъчна вечер, на каката и се беше усладило червеното винце и не ще да си тръгва. Аре бе Митак, жизнерадостно ми вика, пий още една бира и тръгваме. Хъх, викам си, бе кво да ти обеснявам.... Както и да е. Четвъртъка и той даде фира.
Петък сутринта ставам, еий свежарка, главата ми си е на мястото, тръгвам към работата едва ли не с песен на уста. Взимам си кафе, качвам се горе на терасата, обаче Снежка я нема. Пуша двете дежурни цигари с кафето, слизам си в стаята и звънкам да я чуя как е. Мрън, мрън, мрън...Аха, бере мойте ядове от вчера по същото време. Оставих я на мира да си лиже раните. Денят се изнизва неусетно, идва време за прибиране. Викам си, я да и звънна на болната, да я видя ще се прибираме ли заедно или що ли, когато телефона иззвънява. Ало. Да, аз тамън щех да ти звъня. Окей, айде слизам да те взема. Занасяме се до най-близката спирка. Е тамън пристигаме и гледаме нужния ни трамвай вече се поизнесъл и седи със затворени врати, чакайки да завие по Ботев. Чукаме на овцата зад чакръците да отвори некоя врата, ма то овцата си е овца. Не отваря. Теглихме и по една и се закротихме на спирката. В тоя момент на Снежка и звъни телефона. Вени е, съобщава и че, с Ванката са заседнали в квартална кръчма, да минела, че и мен да довлече ако сме заедно. Тя категорично отказва, аз викам ще видим.
Минават вече пет шест минути, а тоя трамвай се там си седи. Бах го, тук неква драма има явно. Пооглеждам се и скивам на кръстовището един авариен камион, като изрезка от старите ленти, се закотвил там и некви се покачили върху него и ръчкат жиците горе. Викам и на Снежка, ся ако тръгнем към следващата спирка, дето е на Възраждане, ще стигнем преди трамвая, според мен. Тя се съгласява. Стигаме въпросната спирка, като за това време, става невероятен батак по Ботев. Трамвай след трамвай, колите се навклиняват една в друга, нема мърдане. Мазило.
Мисълта, че е безсмислено да висим и на тая спирка, за броени минути съвсем ясно изкристализира в кратуната ми. Тамън и разправях на Снежка да ходим да фащаме некое такси, когато един минаващ човек подхвърли, че нямало ток и трамвай скоро нямало да дойде. Факт, на който трябваше обаче да обърна повече внимание!
Потегляме към булевард Стамболийски и след няколко крачки, на кака ти Снежка и идва идея. Нема да фащаме такси, а ще идем на метрото. Аз нали и без това до сега не се бях качвал на метро. Така че, айде, културно мероприятие с гид – возене на метро. До Обеля. От там обратно с трамвая няколко спирки. Еми добре, айде. И така преживях първото си возене с метрото. Слизаме в Обеля, последна спирка, и тръгваме към трамвая. Гледам обаче, на трамвайната спирка, и в двете посоки подозрително много хора за това време, особено пък в нашата посока. Светва ми. Само че късно. След като нямаше трамвай за насам, няма как да има и за обратната посока. Бах го другарко. Да са таковам у простия. Ама то така е, кат слушаш жена. И остави другото, ами и продължих да я слушам. Вика айде пеша, то не е много далече. Еми окей, айде. Верно, не беше много далече. Само че, ако в топъл септемврийски следобед се разходиш от Орлов мост през Борисовата градина до квартал Изток. Обаче ако тръгнеш от Обеля към седем и половина вечерта в края на октомври, помъкнал раница с две фото тела и купчина обективи, газейки в калта отстрани на Ломско по посока първа Надежда, понятието "не е много далече" нещо се размива. Нейсе стигнахме квартала.
Аз вече бех ожаднел зверски, пред очите ми танцуваха потни халби с пенливи калпаци. Снежка я гледам, че се е поосвестила вече след прехода, и аре да минем през кръчмето все пак, и викам. Позамисли се, позамисли, въздъхна тежко, и добре, аре. След малко вече бехме при Вени и Ванката. Аре хора, наздраве. И чао петък. Тавана..., кучета го яли...

Автор: Azzy

Декларация 7 или колко знае НАП?

...приложение №7 към член2, ал.3, ДВ бр......от.........2010г, в сила от 01.01.2010г.

За протокола - това е "пръстовия отпечатък" на въпросния документ. Незначителна подробност за търсачи на фантоми е незнайната дата на раждане. Но пък има дата на встъпване в длъжност...

"До директора на ТД на НАП..."

Тоя човек явно няма работа. Ама нали затова със закон са ме докарали до тук - да му дам.

"Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски..."

"Възникване на задължение" ? Какво задължение може да ВЪЗНИКНЕ, за да ме накара да си внасям здравни вноски? Ами как какво? - Същия оня закон за ЗАДЪЛЖИТЕЛНО здравно осигуряване, който ме е довлякъл до тая опашка от 40 души пред гишетата. 

Цъ! Не туй е отговора! По-надолу четем:

Долуподписаният:

Име, презиме, фамилия.... ЕГН, адрес, блок, квартал, пощенски код, телефон ...ала бала...

По-подробна информация сигурно само в затвора вземат...

Странно за какво им е? От 2005-та данните ми до последна пломба са си там!

"Декларирам"

Ха! Тук вече трябва да е същноста на прословутата декларация. Да видим...

"Начална дата от периода, за който възниква задължението ми за внасяне на вноски на основание....."

Каква е тая дата? От самото начало на моя "задължително" осигурен живот или от днешна дата, след като гишето на Инвестбанк ми глътна една пачка за целогодишната вноска?

Не мъкна със себе си документи от предишни периоди на вноските, затова оставям полето празно с плахата надежда, че мистериозната дата е днешна. 

Час и половина на крака в задушния коридор докато чакам повикване на номерчето.

Най-после! Нещастният ми задник блажено се отпуска на скърцащия стол пред служителката.

 - Не сте попълнили датата!

 - Коя дата? - питам аз.

 - Датата от която сте започнали своето осигуряване.

 - Е, защо въпросът в листа не е толкова ясен?

 - Това не е в моята компетентност.

 - Ама моля ви се, бих път през снега до центъра, чаках часове за реда си, а сега - тази дата ме праща на майната си! 

Служителката вдига рамене и мърда отрудено мишката на компа.

 -Вижте какво - казвам аз - ако това е смисъла на въпросната декларация, аз няма да се върна! Няма да си губя времето да ви нося информация, която вече знаете!

 Служителката ме погледна, усмихна се и каза:

 - Сега ще извадим данните и ще приключим!

За по-малко от 30 секунди по ЕГН -то тя влезе в системата и намери въпросната дата. Вписахме я. По същия начин процедира и с данните на съпругата ми.

Чудесно! Това е.  

Къде беше смисълът на цялото упражнение по попълване  и подаване на Декларация №7 ?

Ами сигурно в това, че г-н директорът на НАП няма друга работа и му я създават със Закон - ЗЗО, който е по-скоро противоконституционен, но кой ти гледа! Българинът е свикнал да го прекарват отвсякъде. И не се оплаква. Като тези мълчаливи и кротки 40 души в коридора. 

Докато ги има - ще има и далавера. Ама спокойно - вече сме на прага на екзистенц-минимума. Пък и нали идва 2012...

Автор: Boyan

.:.

Добре дошли!

Добре дошли!

Сега ще хванем света за крачолите и ще изсипем всичките му стинки!

Бъдете готови за шоу!:)))

от екипа