Аз не знам случвало ли ви се е да ви повлече из руслото на дивотията – май като почне рано-рано и така кара целия ден. Де да видим. Само че това, дето се случи е адски идиотско, а и аз спомогнах в не малка степен за тази неортодоксална свинщина.
Значи, сутринта, към десет влизам във входа дето ни е кантората. Тук от 18 апартамента 12 са дадени под наем на фирми. Ужким горе-долу се познаваме, ама само на “здрасти-здрасти”, даже не знам и с какво се занимават. То сега имената не са като едно време, в зората на демокрацията. Например фирма “Хайдук Велко” – веднага ти ставаше ясно с какво се занимава, нали тъй? Та влизам аз във входа и гледам някакво маце с небрежарско костюмче, прическа, грим и т.н. ръга нещо с пръст в дупките на една пощенска кутия. Явно е някаква офисна птица дето си е затрила ключа за пощата. Кимвам и за добър ден и продължавам към асансьора, но чувам, тамън да се скрия вече, “Извиииняаавайтееее....!”. Обръщам се да видя за какво ме вика мацката, тя: “Аз съм Миленааа, от ТМО/?/ ООД, дето сме над вас...” Пак климам умно и се чудя какво става. “Бихте ли погледнали, моля ви се, ако можете да ми помогнете...” Какво да помагам не разбрах, но се върнах, хубаво маце. Като отивам до нея щях да падна от шока на такава дивотия. “Моля ви се, от петнайсет минути се мъча....” Мацката си заклещила пръста в дупката на кутията и ни напред, ни назад!
Да се кикотиш не върви, ама едвам се сдържам. Щях да я питам няма ли ключ да се опитаме да и избутаме пръста от другата страна, но се сетих, че въпросът е безсмислен – ако има защо ще бучка с пръст? А пръстът и даже взел да се подува, пълна кретения. Опитах нещо да го дръпна, не става, квичи. Брех, мама му стара! Тя ме гледа едно такова хем тъпо, щото то голям акъл се иска да си заклещиш пръста в някаква идиотска кутия във входа, хем умилително, хем я е страх да не влезе някой от нейните колеги или, не дай си Боже, шефа. Викам и: “Я, се дръпни малко!” и фраснах кутията. Откърших ключалката, обаче Миленка такъв вой нададе, че ми изправи косите! Аха, да баялдиса, само да не съм и счупил пръста с вратичката заедно! Как да е, измънках вратичката от пантите и подбрах момата към нашия офис, тя с вратичката на пръста. В офиса направихме консилиум с нашите мадами как да я оправяме сега, в нейния офис нямало никой. Да я пратим в “Пирогов” – тъпо, как ще и помогнат, пък и с това дърво на пръста из таксетата и улиците..... Тамън тема за “Нощен труд”. Една от нашите нещо маза по пръста и сапун – не става, от мокрото дървото се подува и още повече притиска. Накрая викам: “Чакай малко!” и сгепцах от кухнята един голям нож. “Ама, моля ви се, защо е този нож?”. Казвам, няма проблем, кръцваме ти пръстчето, после в “Пирогов” ще ти го зашия, не си ли чувала, че вече правят такива операции, ето, ще сложим пръста в лед от хладилника, няма проблеми. Тя като писна, не ти е работа! Едвам я успокоихме, наместих ножа на дървото отгоре, чукнах го с дъното на едно яко шише и дървото се сцепи до дупката. Ура! Извадихме и пръста, голяма работа свършихме.
Но за всеки случай тръгна за “Пирогов” за снимка, че още ме съмнява дали не и счупих пръста като фраснах кутията. Е, какво пък, ще си бърка в носа с показалеца на другата ръка.
Автор: Богдан Андреев - Mobster
.:.
Няма коментари:
Публикуване на коментар