Човек като почне да се втелява, та край няма. И кой крив за това, моля ви се? Аз се имам за що годе разумен и оправен човек, но още се чудя как ми се случи една дивотийка, не, не нещо голямо, ами ей така, битовизъм.
Преди повече от месец си купих едни летни гащи. Нарочно казвам “гащи”, щото “панталон” си е нещо по-така, нали знаете. Той си иска и чепици като хората, и ризка, а не тениска, пък и знаете ли, че даже партизанското име на Станко Тодоров било “Панталона” ? Но пък гащите ми са си много хубави – хубав плат, джобчета, широчки и ежедневни във всеки един смисъл на думата.
Какво съм мерил, като съм ги купувал, какво съм гледал не знам, но като ги разопаковах повторно в къщи се вкиснах. Оказа се, че нямат джобове отстрани. А аз просто не мога да ходя по улицата, ако не съм си пъхнал поне едната ръка в джоб отсрани. Ходя с новите гащи и сякаш са ми поникнали още едни ръце, дето не знам какво да ги правя. Имат джобове ниско, към коленете – не става, не можеш се сгърбути, за да ходиш с ръце в тях. Имат и отзад – хептен не стават. Разходих ги два-три пъти, пък пак подкарах със старите гащи.
Един ден все пак отново ги обух. По навик, веднага бъркам за джобове. Я! То имало, бе! Вярно, малко височко и едни прави такива, но все пак бива. “Маах гащи” час-два, прибрах се, като ги събух кво да видя – обул съм ги наопаки , с гъза напред и така съм си обикалял навсякъде. Бил съм си наврял ръцете в джобовете, които са на гъза. Ама кой да те загледа, хеле да ти каже. То сега като гледаш малките с какви гащи ходят, да се чудиш какво са обули – конски чул, торба от дющек или плащ-палатка-наметало.
Поядосах се. Почнах най-внимателно да изучавам гащения феномен. И гледам, отвътре, отстрани висят хастари. Че за какво са? Пипах, рових… Мамка му, то си имало чудесни джобове отстрани, даже с ципове, но били зашити! Ама че ингилък! И хем ми е кеф, че ги открих, хем нещо ме скубе, що за абдал трябва да съм един месец да не си намеря джобовете на гащите?
Автор: Богдан Андреев - Mobster
Няма коментари:
Публикуване на коментар